Флуорът е химичен елемент, необходим за правилното изграждане и минерализация на зъбите и костите още от ранна детска възраст. Този микроелемент се открива в естествен вид в различни природни и водни източници.
По време на образуването на зъбния емайл, флуорният йон се свързва с образувания от калций и фосфор минерал – хидроксиапатит и се превръща в флуор-хидроксил-апатит. Този минерал прави костите и зъбите по-здрави и служи като силна бариера срещу бактериите. При недостатъчна концентрация на флуор емайлът отново става по-слаб. Тогава бактериите, съдържащи се в слюнката и в зъбната плака бавно започват да разграждат хидроксиапатита до образуването на кариес.
След раждането флуорът навлиза по естествен вид в детския организъм чрез майчината кърма. НВ по-късна възраст си го набавяме чрез прием на минерална вода, чрез хранителни добавки, съдържащи флуор, чрез храната или чрез пастата за зъби, обогатена с флуор.
Флуорната профилактика се разделя на два вида ендогенна и екзогенна. Като съответно ендогенната флуорна профилактика влияе преди и по време на пробива на зъбите, а екзогенната след техният пробив.
Екзогенната профилактика се осъществява чрез директен контакт на флуорните йони с емайла на зъба. Тя бива два вида – за професионално кабинетно и за домашно приложение.
В домашни условия профилактиката се осъществява вкъщи с помощта на пасти за зъби съдържащи флуор , дъвки и вода за уста .
Професионалното кабинетно флуориране на зъбите представлява покриване на зъбните повърхности със специален лак или гел и протича в следната последователност:
- Почистване на зъбите на детето от наличната зъбна плака;
- Промиване на зъбите с вода и подсушаването им;
- Поставяне на екартьор, слюносмукател и памучни ролки, с цел изолиране на работното поле;
- Нанасяне на флуорния лак по всички зъби, на всяка една повърхност и изчакване 10 минути до пълното му изсъхване.
След края на процедурата е добре да не се приемат храни и напитки в рамките на 1 час и да се избягва миене на зъбите за период от 6 часа.