Имплантирането на зъб е модерно и иновативно решение, което позволява да се реши проблем с липсващ зъб или липсващи зъби. Зъбният имплант представлява изкуствен зъб от високо качество, който внимателно се поставя в челюстните кости и замества изгубените зъби.

Имплантирането на зъби е процедура, която замества собствените корени на зъбите с винтови стълбове и предоставя трайно, функционално, устойчиво и ефикасно решение за повредени или липсващи зъби.

Индикации за лекуване на пациенти със зъбни импланти са:

• пациенти с липса на единичен зъб;
• пациенти с ограничени дефекти на зъбните редици;
• пациенти с изразена непоносимост и невъзможност за носене на частични или тотални протези.

Денталният имплант се състои от 3 компонента:

• имплант;
• абатмънт;
• коронка.

При поставяне на зъбния имплант се използва хирургичен водач. С негова помощ имплантът се разполага в оптималната за зъба позиция. Процесът на лечение с методите на имплантологията е продължителен и варира спрямо индивидуалните различия на пациентите. Най-общо периодът между първоначалния преглед до поставянето на короната може да бъде в рамките на 3 до 6 месеца.

Видове Зъбни импланти :

• Базални импланти – представляват изкуствен титаниев корен, поставен в дълбоките кортикални части на костта, върху който се закрепват коронки.

Тези импланти изискват да бъдат натоварени веднага – в рамките на 3-5 дни, без отлагане. Затова те се наричат още „имедиатни базални импланти с корони за 3 дни“.

Прилагат се при пациенти с голяма резорбция на костта и при заместване на липсващи зъби на цели челюсти.

• Класически импланти: двучастови титаниеви импланти, които представляват изкуствен титаниев корен, поставен в спонгиозната на костта, върху който се закрепват коронки.

При поставянето на тези импланти се изисква определен минимален обем кост, а при някои пациенти се наблюдава резорбция на костта, което налага костна аугментация.

Костната аугментация  представлява хирургична интервенция, при която се добавя изкуствена или естествена кост с цел увеличаване обема на костта.

В областта на горната челюст, в близост до синуса, най-често се налага повдигането на синусната мембрана чрез добавяне на кост-синус-лифт.